Оборотният данък е термин, който често се използва разговорно като синоним на ДДС (данък върху добавената стойност). В съвременната данъчна система на България официално не съществува „оборотен данък“ като самостоятелен вид данък. Вместо това се прилага ДДС – единственият действащ косвен данък, който се начислява върху оборота (прихода) от продажбата на стоки и услуги.
В тази статия 3 раздела
Историческа справка
До 1994 г. в България действително е имало реален „оборотен данък“ – това е бил предшественикът на днешния ДДС. Той е бил директно начисляван върху брутния оборот на предприятията без право на данъчен кредит. През 1994 г. той е заменен с ДДС, което позволява приспадане на платения данък при покупки.
Разликата между оборотен данък и ДДС
| Характеристика | Оборотен данък (стар) | ДДС (сега) |
|---|---|---|
| Присъствие в законодателството | Не съществува от 1994 г. | Основен косвен данък в България |
| Върху какво се начислява | Върху целия оборот (приход) | Върху добавената стойност (разлика между продажби и покупки) |
| Право на данъчен кредит | Не | Да |
| Ставка | Различна (в миналото) | 20% стандартна (в България) |
Защо хората още използват термина „оборотен данък“?
В ежедневната реч много хора наричат ДДС „оборотен данък“, защото той се начислява върху продажбите (оборотите) на фирмата. Това обаче не е коректно от правна и счетоводна гледна точка.
Днес терминът „оборотен данък“ не съществува в българското законодателство. Когато някой говори за такъв данък, най-вероятно има предвид ДДС – данък върху добавената стойност. Важно е да използваме правилната терминология, особено когато става въпрос за юридически документи, счетоводство или регистрация на фирма.