Касовият бон е официален документ, който удостоверява извършена продажба на стока или услуга и е издаден от фискално устройство (касов апарат). Той служи като доказателство за плащане и е задължителен при всяка търговска сделка между продавач и краен клиент, когато плащането е в брой, с карта или чрез друг нефинансов способ.
В тази статия 5 раздела
Какво съдържа касовият бон?
Касовият бон включва следните задължителни елементи:
- Наименование и адрес на търговеца
- Идентификационен номер (ЕИК или БУЛСТАТ)
- Дата и час на продажбата
- Фискален номер на касовия апарат
- Наименование на стоката или услугата
- Количество и единична цена
- Обща стойност с ДДС
- Отделно посочен ДДС (ако търговецът е регистриран)
- Номер на касовия бон
Законови изисквания
В България всяка фирма, която извършва продажба на дребно с плащане в брой или с карта, е задължена да използва фискално устройство и да издава касов бон. Това е регламентирано от Наредба Н-18 на Министерството на финансите.
Какво се случва при липса на касов бон?
Незаконосъобразно е да се приеме плащане и да не се издаде касов бон. При проверка от НАП, фирмата може да бъде глобена с:
- глоба от 500 до 2000 лв. при първо нарушение
- Запечатване на търговски обект до 30 дни
Разлика между касов бон и фактура
- Касов бон: издава се при плащане на място от физическо лице
- Фактура: издава се при работа с фирми (юридически лица), често се комбинира с касов бон при плащане в брой
Кога не се изисква касов бон?
- При плащания по банков път
- При продажби на едро, при издаване на фактура
- При онлайн магазини – ако има издаване на фактура и плащане по банка
Касовият бон е ключов елемент от финансовата отчетност на всяка търговска дейност. Той защитава както правата на потребителите, така и интересите на държавата по отношение на прозрачността и събираемостта на данъците. За бизнеса е важно да използва одобрени фискални устройства и да съхранява копия от всички издадени касови бонове.