Ваучерите за храна са една от най-популярните социални придобивки в България. Те дават възможност на работниците и служителите да получават допълнително възнаграждение под формата на купони, които могат да се използват за покупка на хранителни продукти и стоки от първа необходимост. Но въпросът, който често възниква, е: на кого точно се полагат ваучери за храна и при какви условия работодателят може да ги предоставя? В следващите редове ще обясним подробно всичко, което трябва да знаете по темата, включително примери от реални ситуации.
В тази статия 12 раздела
1. Какво представляват ваучерите за храна
Ваучерите за храна са непарична форма на възнаграждение, която се предоставя от работодателя на служителя. Те имат определена номинална стойност (например 40, 60 или 200 лв. месечно) и могат да се използват за покупка на стоки в магазини, заведения и супермаркети, които имат договор с конкретния оператор на ваучери. В България основните оператори са „Еденред“, „Содексо Пасс“, „Флексбенефит“ и други.
Целта на ваучерите е да стимулират работодателите да осигуряват на служителите си допълнителни социални придобивки, като същевременно се възползват от данъчни облекчения.
2. Кой има право на ваучери за храна
Според чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите от труд, ваучери за храна могат да получават всички лица, които са в трудови или служебни правоотношения. Това включва:
- Работници и служители, назначени по трудов договор (на пълно или непълно работно време);
- Държавни служители и общински служители;
- Лица, работещи по втори трудов договор, ако работодателят предоставя ваучери и на основните си служители;
- Персонал, нает по програми за заетост, когато договорът предвижда такова право;
- Работници на срочен или безсрочен договор, включително в пробен срок;
- Лица в отпуск поради временна нетрудоспособност (болничен), ако фирмената политика го позволява.
Ваучерите се полагат само на служители, които реално имат действащ трудов договор. Хората на граждански договор, свободни професии или самонаети лица не могат да получават ваучери за храна, освен ако не са регистрирани като работодатели и не ги предоставят на собствени служители.
3. Кога работодателят може да дава ваучери за храна
Ваучери се предоставят по решение на работодателя – тоест не са задължителни по закон. Компанията сама определя дали и на кои категории служители да ги осигурява. За да може да ги предоставя, работодателят трябва да:
- има сключен договор с лицензирана фирма, издаваща ваучери за храна (оператор, одобрен от НАП);
- спазва месечния лимит, освободен от данъци – до 200 лв. на служител (съгласно последните промени в закона);
- не дължи осигурителни вноски и данък върху разходите за тази сума;
- разпределя ваучерите по равнопоставен принцип – всички служители в еднаква категория трябва да имат достъп до тях.
Работодателят може да даде различна стойност на ваучерите за храна на различните служители, но това трябва да е основано на ясни и обективни критерии – например стаж, длъжност или отработено време.
4. Какви са данъчните предимства
Най-голямото предимство на ваучерите е, че до определен лимит не се облагат с данъци и осигуровки. Това означава, че работодателят може да мотивира служителите си с допълнителен доход, без да увеличава данъчната тежест. За 2025 г. лимитът е 200 лв. месечно на човек.
Пример: ако работодател даде 150 лв. във вид на ваучери, служителят получава реално 150 лв. за харчене, без удръжки. Ако същата сума бъде дадена като заплата, след данъци и осигуровки тя би се превърнала в около 110–115 лв. нето.
5. Какви стоки могат да се купуват с ваучери
Ваучерите за храна могат да се използват за покупка на:
- всякакви хранителни продукти – хляб, месо, мляко, плодове, зеленчуци, напитки и др.;
- готова храна в заведения, столове и ресторанти, които приемат ваучери;
- основни нехранителни стоки – перилни препарати, хигиенни продукти, когато операторът и търговецът го позволяват;
- доставки на храна от онлайн платформи, ако са включени в системата на оператора.
Не могат да се купуват алкохол, цигари, горива и стоки, които не са свързани с храненето.
6. Пример от практиката
Да разгледаме пример: В една фирма с 30 служители работодателят решава да предостави на всички ваучери за храна на стойност 150 лв. месечно. Фирмата има сключен договор с оператор, одобрен от НАП, и не дължи данък върху тези разходи. Всеки служител получава картонени или електронни ваучери, с които може да пазарува в големи вериги като Kaufland, Lidl, Billa, Fantastico, както и в малки хранителни магазини. Така работодателят подобрява мотивацията и социалния климат, а служителите имат реална полза без данъчна тежест.
7. Ваучери за храна в държавната администрация
В държавния сектор предоставянето на ваучери също е възможно, но зависи от бюджетните средства и вътрешните правила на съответната институция. Някои министерства, агенции и общински структури осигуряват ваучери като част от социалните придобивки, особено в сектори с по-ниски заплати – например образование, социални дейности и здравеопазване.
8. Ваучери при непълен работен ден и временна заетост
Ако служителят работи на непълен работен ден или има временен договор, работодателят може да му предостави ваучери пропорционално на отработеното време. Например, при 4-часов работен ден – половината от сумата, определена за пълен работен ден.
При отсъствие от работа (отпуск или болничен), фирмата може да спре начисляването на ваучери, ако това е записано във вътрешните ѝ правила. Законът не задължава работодателя да дава ваучери при неявяване на работа.
9. Как се получават и използват ваучерите
Ваучерите могат да бъдат:
- хартиени – под формата на купони, които се предават лично на служителя;
- електронни – чрез карта, подобна на банкова, която се използва при плащане на каса.
Електронните ваучери са все по-предпочитани, защото са по-удобни, по-сигурни и позволяват лесно следене на разходите.
10. Предимства за работници и работодатели
За работниците:
- допълнителен доход без данъци и осигуровки;
- възможност за пазаруване в голяма мрежа от магазини;
- подобряване на стандарта на живот;
- повече мотивация и удовлетвореност от труда.
За работодателите:
- данъчни облекчения;
- повишена лоялност и мотивация сред служителите;
- по-добър имидж на социално отговорна компания;
- гъвкав инструмент за стимулиране на персонала.
Ваучерите за храна се полагат на всички служители, работещи по трудов или служебен договор, когато работодателят е взел решение да ги предоставя. Те не са задължителни, но са изключително популярна социална придобивка, която носи полза и за двете страни. За работника – реална подкрепа в ежедневието, а за работодателя – възможност да стимулира и задържи добрите кадри. При правилно прилагане ваучерите за храна се превръщат в един от най-ефективните инструменти за мотивация и грижа за персонала.