Много хора забелязват, че през зимните месеци денят е значително по-кратък, а тъмнината настъпва рано. Въпросът „В колко часа се стъмва зимата?“ няма единен отговор, защото времето на залеза се променя всеки ден в зависимост от датата, географското местоположение и атмосферните условия. В тази статия ще разгледаме подробно кога се стъмва през зимата в България, защо дните са по-къси и как това влияе върху ежедневието ни.
В тази статия 9 раздела
1. Защо се стъмва по-рано през зимата
Основната причина е наклонът на земната ос. Земята е наклонена под ъгъл от 23,5° спрямо орбитата си около Слънцето. През зимата в северното полукълбо (включително България) Слънцето осветява по-малка част от повърхността и неговите лъчи падат под по-нисък ъгъл. Това означава, че Слънцето изгрява по-късно и залязва по-рано – денят е по-кратък, а нощта по-дълга.
2. Среден час на залез през зимните месеци
В България часът на залеза през зимата варира според региона и датата. Ето ориентировъчни стойности:
- Началото на декември: Слънцето залязва около 16:45 – 17:00 ч.
- Към зимното слънцестоене (21 декември): най-ранният залез е около 16:35 – 16:40 ч.
- Януари: денят започва леко да се удължава, и се стъмва около 17:00 – 17:15 ч.
- Февруари: залезът настъпва около 17:30 – 18:00 ч., в зависимост от района.
Тези стойности се отнасят основно за централна България (например София, Пловдив, Стара Загора). В северозападните и планинските райони се стъмва малко по-рано, а по Черноморието – с 10–15 минути по-късно.
3. Разлика между отделните градове в България
Поради географската ширина и дължина, часът на залез не е еднакъв навсякъде:
- София: между 16:35 и 17:15 ч. през зимата;
- Варна: между 16:45 и 17:20 ч.;
- Бургас: около 16:50 – 17:25 ч.;
- Пловдив: около 16:40 – 17:10 ч.;
- Видин: около 16:30 – 17:00 ч.;
- Смолян: дори 16:20 ч., поради планинския релеф.
Разликата между най-ранния и най-късния залез в страната може да достигне около 30 минути.
4. Зимното слънцестоене – най-късият ден в годината
21 или 22 декември е денят, когато настъпва зимното слънцестоене. Това е моментът, в който денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В София например тогава Слънцето изгрява около 7:55 ч. и залязва около 16:37 ч., което означава, че светлата част на деня продължава едва около 8 часа и 40 минути.
След тази дата денят започва постепенно да се увеличава – с по около 1–2 минути дневно. До края на януари светлата част вече е с близо час по-дълга в сравнение с декември.
5. Какво влияе върху усещането за „стъмване“
Дори когато Слънцето още не е залязло напълно, приглушената дневна светлина създава усещане, че се стъмва. Това зависи от:
- височината на слънцето спрямо хоризонта;
- планинския релеф и сянката от околните хълмове;
- облачността и мъглата;
- зимното време и по-ниската прозрачност на атмосферата.
Затова в планинските и северните райони често се стъмва по-рано, дори при същия час на залез.
6. Промяна на деня след зимата
След 21 декември започва обратният процес – денят постепенно се удължава. В началото промяната е бавна, но през февруари вече е осезаема. Към края на зимата (март) в България се стъмва едва около 18:15 – 18:30 ч., а след преминаването към лятно часово време (в края на март) залезът изведнъж се измества с още един час напред – около 19:30 – 19:45 ч.
Така зимните вечери, които в края на декември започват още в 17:00 ч., през април вече настъпват едва след 20:00 ч.
7. Как влияе ранното стъмване върху човека
Кратките зимни дни оказват влияние върху организма и настроението. Намалената слънчева светлина води до спад в нивата на серотонин и витамин D, което може да предизвика умора и т.нар. зимна депресия.
Ето няколко съвета за справяне с ефекта от ранното стъмване:
- Излизайте на дневна светлина поне 30 минути дневно;
- Използвайте лампи с топла светлина в дома;
- Поддържайте активност и движение дори в късите зимни дни;
- Консумирайте храни, богати на витамини и минерали.
8. Исторически и културен аспект
В миналото хората са съобразявали целия си ден със слънцето. През зимата стопанската дейност намалява, а вечерите се прекарват край огнището. Народните празници – като Игнажден, Бъдни вечер и Коледа – се свързват именно с най-дългите нощи в годината и символичното „раждане на новото слънце“.
Днес, макар да разчитаме на електрическо осветление, ритъмът на природата продължава да влияе на нашия биологичен часовник и енергия.
9. Интересни факти за зимния залез
- В най-северните градове на света (например Тромсьо, Норвегия) слънцето не изгрява изобщо между ноември и януари – настъпва т.нар. полярна нощ.
- В България най-ранният залез е около 16:25 ч. (в планинските долини), а най-късният зимен изгрев е около 8:05 ч.
- Продължителността на деня в София през зимното слънцестоене е едва 8 часа и 42 минути.
През зимата в България се стъмва между 16:30 и 17:15 ч., като най-ранните залези са около 21 декември. След това денят постепенно започва да се удължава. Макар че зимните вечери настъпват бързо, този сезон има свой чар – дългите нощи, уютът у дома и усещането за спокойствие, което ни подготвя за новия цикъл на природата и настъпващата пролет.